Статии Красимира Танева

РОЛИ В КОЛЕДУВАНЕТО – МОДЕЛ ЗА СОЦИАЛНИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Социалните и културни промени логично влияят и върху търсенето на адекватни за 21 век форми и методи на обучение, изразени чрез опита за преодоляване на една основна слабост в българското образование - доминацията на теоретичното знание. В своята статия ”Обучението според принципите на постмодерното мислене” (http://liternet.bg/publish3/lkirova/post.htm) Людмила Кирова синтезира основни дидактически принципи в духа на Лиотаровата теория за постмодерната ситуация, които се основават на функционалност, интерактивност и синкритичност, за да се постигне „учене чрез правене-да играеш”. Според нея прилагането им в рамките на обучението позволява да се засили мотивацията у учениците за дадена дейност, да се осъществява екипният подход; да се избегне ранното дифиренциране на знанието и да се постигне цялостно неразчленимо възприемане. Провокирани от цитираната вече концепция, ние ще представим вариант за приложение на тези принципи в обучението по литература за 5 клас в дял Фолклорен празничен календар - Коледуване. (http://www.minedu.government.bg/top_menu/general/educational_programs/)

В настоящата статия то е разгледано като ролеви репертоар и произтичащите от това изисквания към участниците в oбредното действие - осъзната ангажираност към изпълнението на конкретната роля, толерантност, комуникативност, емпатия, доброволност, стриктно спазване на установения и зададен регламент при цялостно му организиране и реализиране. На тази база ще изведем основни правила за социално взаимоотношение и норми, модел за индивидуално поведение, които след това учениците да приложат в симулационна игра, която е вид имитационно-моделираща игра (Според класификацията на Галена Иванова в книгата й ‘Педагогически технологии в играта). При предлагания игрови вариант сме се ръководили от следните фолклористични и дидактически съображения.

Фолклористични основания

Коледуването според Тодор Иванов Живков е социално действие, чрез което се осъществява приобщаването на индивида към определена човешка група, осъществява се предаването на културни ценности на завещани нравствени, естетически и други норми и създава у човека чувство за временно излизане от привичното и ежедневното( http://liternet.bg/publish10/t_iv_zhivkov/obredi.htm). В книгата на Анчо Калоянов ”Славите ли млада Бога” (http://liternet.bg/publish/akaloianov/slavite/koleduvane.htm) са откроени следните етапи на обреда: подготвителен - избиране на ръководител на коледарската група, разучаване на песенния репертоар, благословиите, определяне на участниците; същински - извършване на конкретни действия в рамките на празника Коледа: изпяване на песен пред дома на стопанина, изпълнение на специално подбран репертоар за членовете на фамилията, получаване на дарове и благословия на обредния коледарски хляб-кравай; заключителен - събиране у станеника, гощавка с получените продукти и наддаване за моминските краваи, които са им дарени по време на посещенията. Участниците - само мъже и момчета, имат определени обредни роли, всяка една от които е комплекс от права и задължения , отговаря на статуса на човека. Под понятието обредна роля разбираме вида социална роля на личността, която изпълнява „определени обредни функции и която е пряко зависима от характеристиката на обредния тип социална ситуация” (Пиргова 2000:21).

    Членове на коледарската група:
  1. Водач - станеник. В самото название на обредната роля е кодирана информация за очаквано поведение и позиция спрямо останалите участници. Изборът за тази роля е определен от следните изисквания: да е женен мъж - семейния статут на мъжа задава определена позиция в микросоциума - за постигната максималност в социалната родова реализация, и презентиране пред макросоциума като гарант за опазване на традицията: социални умения - поддържането и създаването на коректност между участниците в коледарската група зависи от социалния опит на водача, от познаването на индивидуалните възможности на участниците при избора му за ролята на благословник - човек, който притежава перфектни ораторски способности и в рамките на обреда ще произнася благословиите към домакините, или за кудабашия - ръководител на минигрупата от коледари за обхождане на къщите от определен район, което изисква умение за анализиране на пространството; педагогически умения -разучаването на песенния коледен репертоар с различната адресовата и тематична насоченост за прослава на домакина; за имот и богатство (Имането на станеника); за любов и брак (Момин сън и божа майка); за младите членове в семейството (Мома и коледари); за щастие и успех (Коледарска слава) (Арнаудов 1976), изисква познаване на тяхното съдържание, но и предполага използването на комплекс от дидактически принципи и методи за постигане на конкретната цел.
  2. Участници - членове в коледарската група са мъже в полова зрялост, така и момчета между 10-13 години. В първата група изпълнителите са с разнороден социален статус-ергени, годеници. Коледуването за тях е начин за презентиране пред патриархалния колектив, възможност за посвещаване в традицията чрез обучение, като крайната му цел е преходът в социалната йерархия на общество. Знанието, което се получава чрез тематичното разучаване на песенния репертоар - за организацията на света, за християнските вярвания, за етичните норми и морални ценности, е условие за постигането на приемственост, за съхраняването на традициите от предходните поколения и неговото възпроизводство.Това е един своеобразен акт на възмъжаване, формиране на социални умения за общуване с другите, което предполага толерантност, уважение, спазване на регламентираните норми за йерархичност и субординация. Втората група от изпълнителите, участващи в Коледуването, изпълняват помощни роли – котки - те са пред основната група и тяхно основно задължение да издават звуци за известяване на скъпите гости и за евентуалното събуждане на домакините. Тръхобери - носят получените момински краваи, магарета - останалите дарове за коледарите по време на гостуването у дадено семейство. Изпълнението на тези помощни роли е регламентирано от възрастовите особености на участници и от достигната степен на психологическа зрялост. Обучението, което се осъществява при малките момчета е обвързано отново с посвещаване в традицията, в изграждането на социални умения за общуване, осъзнаване на йерархичната организация и обвързаност между отделните членове на колектива.

Дидактически основания

В програмата по литература за 5. клас е предвидено запознаване с отделни календарни празници, които създават възможност за изграждане на определена ценността система от правила, морални норми, формират представата за национална идентичност и уникалност.Самоопределянето на човека като личност е невъзможно да се осъществи без самоидентификация с определени културни знания, а те са в основата на националната идентичност. Психолози и педагози отдавна са достигнали до заключението, че играта е една успешна форма на обучение за постигане на конкретни цели. В тази насока съвременна дидактическа литература предлага различни концепции, които могат да бъдат успешно приложени в процеса на обучение, като се отчитат психологическите възрастови особености на учениците, учебното съдържание, съблюдават се основни дидактически принципи. Вяра Гюрова обосновава необходимостта от активизиране на учениковата дейност чрез интерактивното учене, което може да се осъществи чрез ”взаимодействие и диалог – между обучаващ и обучаван, между самите учащи се или в по-широк смисъл - между членовете на една учебна група”(Гюрова 2006:40). Подобен възглед изисква преодоляване на авторитарната роля на учителя и осъзнаването, че диалогът в рамките на учебния час е задължителен компонент от съвместната дейност между субектите в образователния процес. Авторката предлага конкретни методи чрез които да се постигне ефективност в процеса на обучение (Гюрова 2006:40-62), като отделя внимание на дидактическите и психологическите възможностите на ролевите игри, чрез които се формират „умения за адекватно реагиране в определени ситуации или за почувстване поведението на други хора/групи; те са чудесен начин учениците да изразят в малка група собственото си отношение към определен проблем с учебна цел”(Гюрова 2006:63). Подобна теза споделят Елизабет Бергер и Хилдегард Фукс, които считат, че използвана с конкретна дидактическа цел ролевата игра ”стимулира социалната компетентност; задълбочава и разширява комуникативните способности на учениците; при играта двете полукълба на мозъка функционират заедно и тази бимодалност улеснява съществено ученето и запаметяване на наученето”(Бергер 2010:54-57). Като имаме предвид тези дидактически мнения за ефективността на игровата форма на обучение, ние приемаме тезата на Галена Иванова за симулационната игра като вид имитационно-моделираща (Иванова 2004:218), с оглед на нашата идея да представим Коледуването като модел за социални отношения, да се придържаме към сакралността му, за да се приложат и осъществят посочените вече принципи.

    Моделът има следните характеристики:
  1. Основава се предимно на наподобяването на определена дейност. Коледуването е сакрален акт с емоционална стойност, медиатор между миналото и съвременността. В него се откриват същностни особености на националния морал и характер, които за съвременното дете са привлекателни именно заради своята необичайност, автентичност и се създава възможност чрез отделните роли да съпреживее несвойствени за него ситуации и да изгради у себе си отношение към националната традиция.
  2. Участниците могат да преживеят своя изконен стремеж за изява, да им помогнат да развият заложените силни и личностни характеристики в себе си. Чрез Коледуването петокласниците момчета имат реална възможност да разкрият своя индивидуален артистичен потенциал, да открият чрез този обичай черти от характера си, които да им помогнат за успешна социализация. Според Жан Пиаже в когнитивното и интелектуално развитие на учениците се обособяват 4 етапа: сензомоторен, предоперационен, конкретно операционен и формално операционен. Последният от тях отговаря възрастово на 11 - годинишните - период, в който се полага и основата на стабилната лична идентификация и е първоначалната осъзната проекция на това, към което се стремят - лидерство, уважение (Янкулова 2000:90-97) .
  3. В тези игри „първата рамка на ”образа на желаното „АЗ” е представата за прилика с някой, който го е впечатлил, заинтересовал, очаровал - Коледуването с посочените вече социални характеристики, както и със своя сакрален характер, емоционалност създава възможност за самоидентификация – обикновено със станеника, благословника или кудабашията - роли в обичая, които са знакови за силна, авторитетна личност, проявяваща организаторски умения.

Симулационна игра

Симулационната игра ”Благи гости – коледари”, изисква избор на игрово пространство и време, хронология на отделните ситуации, ролево разпределение между участниците. Тъй като играта се осъществява в рамките на един учебен час по литература, мястото за реализация е класната стая, като тя е „преустоена”с цел наподобяване на семеен дом. Игровото време задължително съвпада с календарно установеното от традицията, което означава през месец декември.

    Подготовката за реализирането на симулационната игра протича в следните етапи:
  1. Подготвителен етап. В него единайсетгодишните момчета ще имат възможност да осъзнаят личната си анагажираност в творческия процес на пресътворяване на обреда, да изработят стратегии за успешно влияние върху останалите чрез мимика, интонация, поведение и отношение. Чувство за отговорност и самодисциплина ще стимулират отношенията на сътрудничество позитивна зависимост, на подкрепа, на толерантност, на взаимно разбиране, за да се постигне психологически комфорт и удовлетворение. В подготвителния етап учениците ще имат възможност да развият и своята комуникативна компетентност, като обогатят своя пасивен лексикален фонд с етикетни форми, насочени към позитивно общуване с останалите, каквито са коледарските благословии. Разучаването на специфичния песенен репертоар обхваща текстове, които са съобразени с протичането на същинския етап от Коледуването - пред дома, за домакина, за стопанката, за момък, за мома, за дома (текстовете са от сборника „Вековно наследство” под редакцията на Михаил Арнаудов и от Димитър Маринов, поместени в книгата му ’Религиозни народни обичаи”). Разпределянето на роли между учениците за изпълнението в играта ”Благи гости-коледари” се осъществява от учителя, който задължително трябва да прецени дали всеки един от участниците притежава релевантни за конкретната роля умения. В тази игра обредните роли са: станеник, благословник, тръхобер, котка и група от 7 момчета. Тъй като тези роли ще се изпълняват от петокласници, някои от изискванията - станеника да е женен мъж, и в групата да има годеници, няма да бъдат изпълнение. Преподавателят е длъжен да изясни на бъдещите коледари хронологическата организация на обреда: потропване на вратата, като същевременно се изпълнява песен; отваряне на врата от стопанина и задължително произнасяне на благопожелание за богата бъдеща реколта; песенно пожелание към домакинята, към децата им; изричане на благословия при даряването на станеника с коледарски кравай. За постигането на автентичност при обреда се избират и останалите участници в симулационната игра - ученици, които ще изпълняват ролята на стопанина, на стопанката и на техните деца, като се изяснят и основните етични правила на поведение и междуличностно общуване -толератност, уважение и разбирателство. Празничната трапеза с обредните храни на нея, облеклото на бъдещите участници и реквизитът са според фолклорната традиция. При коледарите - те трябва да носят ямурлуци, калпаците им да са украсени с чимширови китки или с венци от пуканки, бучка захар, сушени плодове. Всеки един от тях държи в ръката си тояга от дряново дърво. Интериорът на игровото пространство стилизирано наподобява патриархален дом, като съответните предмети, облекло създават автентично усещане за бъдещата празнична атмосфера. В целия подготвителен етап у учениците се формират модели за социално поведение, мотивират се да изявяват своите индивидуални изпълнителски и интелектуални качества, създават се възможност за работа в екип.
  2. Симулационнен етап. Учениците представят играта ”Благи гости коледари”пред останалите си съученици. Всеки един от участниците изиграва своята конкретна роля, като се стреми да придаде автентичност, емоционалност на своето изпълнение според нейния статус. Участниците задължително трябва да спазват правилата и етапността при провеждането на обреда, за да се придаде на зрителите коледарската атмосфера и да се въздейства върху сетивата на наблюдаващите. Това изискване е предопределено от разбирането ни, че Коледуването е специфична форма на етническо съзнание и регулация на взаимодействието личност-социум, проекция на морално-етични, естетически, религиозни механизми за интерпретация на нормативно-ценностната система. Социоцентричният му характер определя взаимодействия вътре в колектива, позиционира определени знаци на общностната памет и структурира онаследяването от предходните поколения в следващите етапи на културното пространство. Чрез симулационната игра у учениците се формира и знание,че фолклорът е вид култура, в която функционират три подсистеми (Живков1987:169). Първата подсистема е обвързана с митологичните, нравствени представи и норми, които отразяват историческата памет на етноса. Втората – със социализирането на художествените ценности, а третата е „конгломерат от онези механизми за художествено общуване, за възпроизводство на художествени ценности, които ни позволяват да говорим за художествена култура от фолклорен тип (Живков 1987:169). В този етап се реализират и посочените вече принципи на функционалност, синкретичност и интерактивност в обучението. Всеки един от участниците в Коледуването има реалната възможност чрез изиграването на конкретната си роля да съпреживее ситуацията, действието, които са неприсъщи в реалния му живот и същевременно да изрази максимално себе си. Междуличностните взаимоотношения, които се формират в конкретната игра, са свързани с изграждането на позитивни нагласи, с функционирането на вербалните и невербални модели за общуване,чрез които се постига въздействие върху околните, демонстрира се определена степен на социална активност и зрялост в поведението. Колективното изпълнение на обреда изисква и изграждането на положително емоционално отношение между членовете в групата - симпатия, споделяне на еднакви цели и отговорности по време на играта, перфектна координация във всеки един етап от изпълнението на индивидуалните роли като се избягва конкуренцията и съперничеството.

ЛИТЕРАТУРА

  1. Арнаудов, ред. 1976: Вековно наследство. Българско народно поетическо творчество. Ред. М. Арнаудов. София:Наука и изкуство,1976
  2. Бергер и кол. 2010: Планиране, преподаване, оценяване. София:VERITAS Просвета, 2 010
  3. Гюрова и кол. 2006: Гюрова, Вяра. Интерактивността в учебния процес или за рибаря, рибките и риболова. София: Агенция ЕВРОПРЕС, 2006
  4. Живков 1987: Живков,Т.Иванов. Етнокултурно единство и фолклор.София: Наука и изкуство,1987
  5. Иванова 2004: Иванова, Г. Педагогически технологии в играта. Пловдив. Сема 2001, Пловдив
  6. Маринов 2003: Маринов,Д. Народна вяра,том 1.София. Изток-Запад.
  7. Пиргова 2000: Пиргова,И. Ритуал и човек.София. УИ:”Св.Климент Охридски”
  8. Цветкова 2008: Цветкова, Й. Модерни аспекти на психологията на образованието. София. Пропелер, 2008

Пенчо Пенчев Пикс Дизайн ООД