Статии Красимира Танева

Интеграцията в обучението в пети клас – един възможен проект (методически вариант за урок с оглед на учебната програма по литература и история и цивилизация)

Настоящото изложение има за цел да предложи един апробиран вариант за интеграция между културна образователна област български език и литература и история и цивилизация за 5. клас, който е осъществен в две пловдивски училища – ОУ ”Екзарх Антим Първи” и ОУ ”Княз Александър Първи”. Изборът ни е свързан с изучаването на празника Димитровден от дял Фолклорен празничен календар и включената в учебната програма по история и цивилизация тема Византия и българската държавност.

    Мотивите ни са следните:
  1. В учебното съдържание по история и цивилизация е предвидено учениците да се запознаят с етап от историческото ни минало, чиято кулминация е въстанието на Асен и Петър – начало на освободително движение на българите за възстановяване на независимостта през есента на 1185г. Свети Димитър е избран за патрон на събитието: ”След завръщането си в Търново Асен и Петър се захванали да издигат молитвен дом на великомъченика Димитър, като разпространили вестта, че светецът, закрилник на София, напуснал богохранимия град, след като го лишил от покровителството си, и дошъл в Търново, за да подпомогне българите в борбата им за свобода. Те даже показали на населението една прочута икона на св.Димитър, която по чуден начин пристигнал от Солун в Търново, и с това още повече увличали българите към въстанието. В тези пророчески слова трябва да търсим един основните моменти в идеологическата подготовка на въстанието; разчитало се на провиденциализма, който през Средновековието представлявал изходно начало при обяснението на събитието.” [1].
  2. В учебната програма на история и цивилизации е предвидено да се реализират междупредметни връзки с културнообразователна област български език и литература: ( на този етап в пети клас не се изисква в междупредметните връзки да обясняват защо и как се съотнасят митологичните, историческите и фолклорните явления, а само да се осъзнае технияt синтез в представите, свързани с отделния празник в народния календар).
    1. 2.1. Използва знания и развива умения за работа с различни видове текст.
    2. 2.2. Чрез цялото обучение по история развива: техники на четене, писмената култура на учениците, а чрез използваните понятия обогатява и езиковата им култура. [2]
  3. В учебната програма по литература за 5 клас е предвидено учениците:
    1. 3.1. Да овладеят знания за композиционните части на устен и писмен текст и тяхната функция за формиране на цялостния му смисъл: начало; същинска част; заключение; смислова и логическа свързаност на композиционните части; функции на композиционните части.
    2. 3.2. Да създават изказвания с определено очаквано въздействие и да проверяват дали то е постигнато. [3]
  4. Според Марин Андреев конкретното осъществяване на интеграцията в рамките на процеса на обучение се постига концептуализация на знанията, обогатяване на представите на учениците за конкретно явление или факт Функционалното й прилагане създава възможност за развиване на определени мисловни операции, формиране на умение у учениците за извличане на информация от конкретен източник, систематизиране на тази информация. [4]
    1. Предварително на двама ученици са поставени следните самостоятелни задачи:
    2. Самостоятелен прочит на Кратко животописание на Свети Димитър [5].

      Поставен е следният въпрос: Кой е Свети Димитър и какви качества притежава той, като имате предвид информацията в текста?

      Кратко животоописание

      Св. велкикомъченик Димитрий Солунски Мироточиви бил родом от Солун, баща му, управител на града, имал в дома си стая с икона и кандило. След смъртта на родителите си Димитрий заел висок военен пост, получил заповед да преследва християните. Но той, обратно, ги покровителствал. Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба - отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затуй по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий - прободен с копие в 306 година. Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. В него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика. От тях потекло благовонно миро и затова Църквата го нарекла Свети Димитър Мироточиви. Заради чудотворната сила на мощите му, св. Димитър бил почитан като покровител на гр. Солун.

    3. Самостоятелно устно изказване на тема: Въстанието на Асен и Петър-политически акт и резултати. Освен информацията от учебника е посочен и допълнителен източник: [6]

    В предлагания от нас вариант за урок сме формулирали: конкретна тема; цели, съобразени с учебно съдържание; методи, които сме използвали; структура на урока, като сме се позовавали на установената в методиката на литературното образование организация от следните елементи: подготовка за възприемане на темата, мотивиране на необходимостта от разглеждането й, основни проблеми (чрез система от въпроси и задачи за самостоятелна работа), обобщение [7]. Логиката на подобна педагогическа стратегия гарантира комплексно прилагане на принципите на обучение – достъпност, системност, научност (виж ход на урока). Първият елемент – подготовка за възприемане на темата, съдържателно се реализира в урока чрез актуализиране на опорни знания, които ще бъдат необходими за конкретната тема. Вторият елемент – мотивиране на необходимостта от разглеждането й, е концептуално представен чрез използване на дидактическата форма разказ като са посочени съдържателните и смислови акценти на изложението от страна на учителя. За следващия структурен елемент – основни проблеми – сме формулирали система от въпроси и задачи, чрез които се разкрива конкретното учебно съдържание; посочена е етапността при реализирането на конкретната тема (виж учебни ситуации за разкриване на учебно съдържание). За структурния елемент обобщение – в урока сме посочили смисловите акценти на направеното обобщение (виж идеи за заключителна ситуация)

    Тема: Георги лято носи – Димитър -зима

      1. Цели:
    1. 1.1 Разкриване на смисъла на празника според християнската религия и народностна традиция.
    2. 1.2.Разкриване на основни типове социални и морално-етични отношения, които се формират в рамките на празника.
    3. 1.3. Изясняване на връзката свети Димитър – въстанието на Асеневци и възстановяване на държавната независимост.
    4. 1.4. Изграждане на умения за създаване на устно изказване чрез алгоритъм.
      2. Вид на урока – за нови знания
      3. Метод – историко-типологичен, съпоставителен, метод на интерпретацията
      4. Дидактически форми – разказ, беседа и самостоятелна работа
      5. Методическа концепция
    1. 5.1. Димитровден в празничния календар е начало на преход от един цикъл към друг, на преломен момент от социалното и индивидуално битие на българина. Този ден е свързан с представата на предците ни за начало на зимата (неплодоносното) време. Финализират се активните селскостопански дейности, финансовите отношения с наетите работници, строителните обекти. Успешното приключване на трудовия цикъл е обвързано с колективно веселие, което формира определени междуличностни отношения. Освен че съвпада със сезонно-стопанска промяна в годината, този празник е важен и за установяване на бъдещи семейно-родствени отношения. Като своеобразно презентиране на младите девойки и тяхната индивидуалност пред социума е хорото, което във фолклорната култура е със статут не само на сакрален действен акт, но и е форма за установяване на взаимоотношения от жизненоважно значение за участниците в него. Предвид тази многоаспектност на празника сме избрали текст, който съдържателно да представи празника според народната традиция като система от взаимно обвързани и логически действия. Учениците ще имат възможност да осмислят: християнската същност на празника чрез запознаване с краткото житие на свети Димитър Солунски, връзката между светеца, календарния празник и конкретното историческо събитие.
      1. 6. Ход на урока
      2. 6.1. Идеи за първа учебна ситуация - Актуализиране на знанията на учениците за организирането на фолклорните празници според двуделното годишно делене.
      3. 6.2. Мотивиране и поставяне на темата - Празникът Димитровден в календара на българите като начало на преход от един цикъл към друг; Димитровден и връзката му с важен политически акт в националното битие на българина.
      4. 6.3. Учебни ситуации за разкриване на учебното съдържание
          6.3.1. Самостоятелен прочит на текст от книгата на Лозинка Йорданова ”Слънчови повратки” [8], който съдържателно разкрива празника според народната традиция като система от взаимно обвързани и логически действия. На учениците са поставени следните въпроси:
        1. С какво българинът свързва празника?
        2. Какви обредни практики се извършват около празника?
        3. Каква е митологичната представа на българина за празника?

          Октомври бил нарича Светидимитровски месец. Църквата го свързвала с името на прославен мъченик , който бил прободен с копие заради християнската си вяра. Есента започва със свети Димитър. Някога хората делели годината на две – лято и зима. Зимата започвала от Димитровден и завършвала на Гергьовден, когато пък започвало лятото. Празникът бележи края на тежкия полски труд. Стопаните са прибрали зърното и плодовете, напластили са сеното за добитъка и идвало ред да си отдъхнат. Но заедно със зърното в хамбарите се завръщали и мишките. За да ги омилостивят, земеделците отредили Димитровден да бъде и Мишиден. През дните около празника жените замазвали с кал мишите дупки, за да се отърват от злосторните гризачи. В нощта срещу Димитровден очите на всички били обърнати към небето. Ако месечината е пълна, кошерите ще преливат от мед. Ако нощта е безлунна, годината ще бъде гладна. Една народна приказка разказва, че свети Димитър и свети Георги са двама братя близнаци, които делят годината на две. Свети Димитър язди червен кон и води зимата, от брадата му политат първите снежинки, а свети Георги пък води лятото и неговия кон е бял.

          От Димитровден нататък започват годежите и сватбите. Правят се общоселски курбани и веселби, играят се ”сглядни” хора. Наричат ги така, защото ергените и родители им ще гледат момите и ще си избират бъдещи невести и снахи. Те ще гледат как играе момата, ситно ли стъпва, хубаво ли е облечена, равни ли са й полите, скромно ли се държи или стъпва като мечка, свежда ли свенливо клепки или върти очите във всички посоки.

          6.3.2. Резултати от реализирането на тази учебна ситуация. - След реализирането на тази учебна ситуация учениците могат:
        1. Да осмислят Димитровден като празник на прехода от един цикъл към друг, на преломен момент от социалното и индивидуално битие на българина, като проекция на същностни особености от националния морал и характер.
        2. Да осмислят празника като начин за формиране на междуличностни отношения.
        3. Да осмислят празника в контекста на основни за патриархалното битие действия от страна на българина
          6.3.3. Свети Димитър според християнска религия - Проверка на изпълнението на поставената самостоятелна задача.
          6.3.4. Въстанието на Асен и Петър – политически акт и резултати - Проверка на изпълнението на поставената самостоятелна задача
          6.3.5. Свети Димитър като покровител на важно историческо събитие - За тази цел учениците се запознават с текст, който емоционално разкрива връзката между светеца и историческото събитие. [9] Поставени са им следните въпроси:
        1. Защо според вас двамата държавни мъже са избрали за име на храма това на светеца? (при отговора си имайте предвид и информацията за светеца според християнската религия)
        2. Защо според вас началото на въстанието е обявено при освещаването на храма?
        3. Каква връзка можете да откриете между историческото събитие и календарния празник ?

          Още през лятото на 1185 година от Подунавието тръгна мълва. Братята Асен и Петър щели да освещават храм в Търново. Храмът щял да бъде за чудо и приказ, наречен на името на Димитър Солунски. Говореше се още, че светецът напуснал Солун и поел към Търновград. От ухо на ухо се предаваше, че Петър и Асен наредили всеки да дойде на освещаването не с китка и вощеница(свещ), а с оръжие. Кой с каквото има. В уречения ден много народ се събра пред новия храм. Той беше тесен, за да побере всички. Поляната пред него почерня от множеството и човек, сляп да беше, щеше да забележи, че всеки се е въоръжил. ……..По едно време от храма излезе беловлас свещеник, пристъпи величествено и вдигна над хората иконата на Димитрий Солунски. Вдигна я високо, нищо не каза, а само запя с мощен глас: - Благословен бог нас….-и не продължи, както се полага по служба църковна, а прибави веднага:-Благословен родът български во веки веков…. - Истина било…… - нададе се шепот. - Господи! Свети Димитрий! Истина било! - На колене! На колене пред светеца, люде! Хората впиха очи в иконата, която блестеше в багри, и се дивяха на чудото. …….Пред храма застанаха облечени в пурпур и аксамит братята Петър и Асен. Те бяха снажни мъже и много си приличаха. Само косите и брадата на по-възрастния, на Петър, бяха леко прошарени. Между тях стоеше и едно момче. То бе най-малкият от братята и се наричаше Иваница. ………Петър излезе напред, вдигна ръце и тихо каза: - Братя!.....Свикахме ви не храм да освещаваме, а да благославим новата си държава след сто и осемдесет години черно робство…..Свикахме ви, братя, не за веселба, а на юнашки бой за правдини и свята свобода…….И нека ония, които са българи и на които това име е скъпо, ни последват в лютите битки с ромеите, защото свободата не иде даром…..

          6.3.6. Резултати от реализирането на тази учебна ситуация. - След реализирането на тази учебна ситуация учениците осмислят:
        1. Връзката между свети Димитър (покровител на Търново) и култа към светеца в народопсихологията.
        2. Въстанието на Асен и Петър не само като политически акт, но и като емоционална проекция на народностния дух.
          6.3.7. Изясняване на композиционните части при устно изказване. - Създаването на текст е винаги обвързано с комуникативното намерение на адресанта, с избора на конкретна структурно-смислова схема на изложението, с образа на реципиента, за да се постигне и осъществи конкретната цел на отправителя на съобщението. При поставянето на самостоятелните задачи на двамата ученици учителят е изяснил композиционните части, които задължително трябва да присъстват в тяхното изложение. Като имаме предвид изпълнението на поставените задачи, конкретните цели в урока, ние предлагаме на учениците един възможен алгоритъм за изграждане на устно изказване по конкретна тема, който те могат да приложат в различни ситуации.
        1. Осмисляш поставената тема, като вниманието си насочваш към ключовите думи, които са използвани във формулировката.
        2. Намираш подходящи източници на информация, за да може да използваш в своето изказване. Тя трябва да е смислово подчинена на онези ключови думи, които вече откри в поставената тема.
        3. Съставяш си план на своето изказване, като той трябва да съдържа следните части:
          1. Начало – в него задължително трябва да присъстват ключовите думи. Изреченията, които ще съставиш, трябва смислово да отговорят на въпроса ” какво” и ‘защо”
          2. Същинска част – тя е с най-голям обем в изложението. В нея ти даваш своите аргументи и разсъждения върху поставената тема. Основното правило, което трябва да спазваш е: да си изчерпателен, логичен. За всяка ключова дума от формулировката трябва да имаш изречения, чрез които да разкриеш нейния смисъл. След като съставиш своите изречения за едната ключова дума, тогава преминаваш към съставяне на изречения за другата ключова дума от темата.
          3. Заключение – по своя характер то е обобщение. Смислово трябва да отговоря на въпроса ”Какво е значението на….”.
          6.3.8. Идея за заключителна ситуация - Празниците на българина като тържество на ценности и мироглед.
          6.3.9. Задача за следващия час – учениците да изготвят план и самостоятелно изказване на тема: Ценностите на моите прадеди – уроци за мен (върху фолклорен празничен календар)

      Литература

      1. Андреев, Йордан. Българските ханове и царе от хан Кубрат до цар Борис Трети. Велико Търново. Абагар, 2001, с.149
      2. http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/top_menu/general/educational_programs/5klas/history_5kl.pdf
      3. http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/top_menu/general/educational_programs/5klas/l_5kl.pdf
      4. Андреев, Марин. Интегративни тенденции в обучението. София. 1986, с.12-13
      5. http://www.pravoslavieto.com/life/10.26_sv_dimitar_solunski.htm
      6. http://www.bulgarianhistory.org/va-stanie-na-asen-i-peta-r-i-tyahnoto-upra/ (въстанието на Асен и Петър и последвалото им управление.)
      7. Йовева, Румяна. Методика на литературното образование. Шумен. Университетско издателство ”Епископ Константин Преславски”, 2000, с.90
      8. Йорданова, Лозинка . Слънчови повратки. София. ГЛОБУС ЕМАС, 1998, с.144
      9. Колева, Люси. Българско средновековие в исторически извори и художествени четива. Втора част. Издателство ”Димант”, с. 5-7

Пенчо Пенчев Пикс Дизайн ООД