Статии Красимира Танева

РЕЧЕВ ЕТИКЕТ, ИЛИ КАК СЕ РАЗВИВА СОЦИОКУЛТУРНИЯТ АСПЕКТ НА КОМУНИКАТИВНАТА КОМПЕТНТНОСТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА (С ОГЛЕД НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ В 5. КЛАС)

Учебната програма в културнообразователната област Български език и литература за 5. клас би могла да се разгледа в духа на дидактическите принципи на Лиотаровата теория за постмодерната ситуация, които се основават на функционалност, интерактивност и синкретичност [Кирова 2001]. Въз основа на тази идея е възможно да се реализира вътрешнопредметна интеграция в рамките на обучението по български език и литература, което е база за формиране на социокултурната компетентност в цялата й многоаспектност: уместно използване на езикови средства, адекватни на ситуацията на общуване (съобразяване с участниците в нея, с темата, с целта и условията); целесъобразно да се подбират езиковите средства спрямо ситуацията на общуване; овладяване на етикетните формули за официално и неофициално общуване.

Неотменна част от общуването между хората е речевият етикет, който се реализира със собствен набор от словесни формули. Важно е да се отбележи, че речевият етикет се изучава според учебната програма по български език за 5. клас, когато в програмата по литература се включва фолклорният празничен календар, със своя автентичен набор от аналогични словесни формули. По наше мнение би било целесъобразно в часовете по български език и литература да се наблегне именно на традиционните за българите благопожелания, обръщения и пр., а като източник могат да бъдат текстове от народното творчество. Речевият етикет определено е функционален елемент от празничната обредност. В настоящата статия ще обърнем внимание на един от най-символно натоварените – Коледуване, като акцентът няма да бъде поставен върху етнографската характеристика на обреда, а върху неговата словесна специфика.

Коледуването като част от зимния празничен цикъл създава възможност за изграждане на определена ценността система от правила, формира представата за национална идентичност и уникалност. Личностното самоопределяне се осъществява чрез самоидентификация с определени културни знания, а те всъщност са в основата на националната идентичност. В рамките на обреда се обособяват следните етапи: подготвителен – избиране на ръководител на коледарската група, разучаване на песенния репертоар, благословиите, определяне на участниците; същински – извършване на конкретни действия в рамките на обреда; изпяване на песен пред дома на стопанина, изпълнение на специално подбран репертоар за членовете на фамилията, получаване на дарове, благословия на обредния коледарски хляб-кравай; заключителен – събиране у станеника, гощавка с получените продукти и наддаване за моминските краваи, които са дарени по време на посещенията [Калоянов 1999]. Стилистичната словесна клишираност, в това число и самите словесни форми от коледарския песенен репертоар, са с различна насоченост съобразно статуса (определящ се от патриархалните взаимоотношения) на адресатите – към домакина, към стопанката на дома, към по-младите в семейството; благопожеланията в тези случаи „притежават призивната сила на молитвата, на заклинанието, като допълват и осмислят обредно-магическия акт“ [Арнаудов 1996:290]. Всяка една от песните,които се изпълняват oт коледарската група, е според йерархичната организираност в рамките на ритуала. Последователността им е регламентирана от патриархалните родови порядки, които домират в рамките на семейството. Съобразно тази подреденост са и отправените послания, благопожелания. Етикетните словесни форми са отражение не само на националния морал и характер, но и със своята емоционална насоченост са образци за позитивно общуване в рамките на социума, същевременно и атрибут на тържествеността, които постепенно се превръщат в неразделна част от конвенционалната речева практика на българина.

    Тематичното обособяване на посланията в коледарските песни, направено от М. Арнаудов [Арнаудов 1996], дава възможност обръщенията, поздравленията и благопожеланията условно да се класифицират по следния начин:
  1. за здраве и благополучие в дома:
      Коледари добри гости / Коледраска слава/ Божа майка и кукувица [Арнаудов 1976];
  2. жизнеността на малко дете:
      Дете и кон [Арнаудов 1976];
  3. за бъдещото лично щастие на неомъжена девойка:
      Mомин сън и божа майка/ Мома и соколи сгледници [Арнаудов 1976];
  4. за сръчността на домакинята:
      Коледарска слава[Арнаудов 1976].

Избраните от нас коледарски текстове разкриват многообразието и функционалната обвързаност на коледната песен с конкретните етапи на празника и се постига цялостната представа за връзката действие – слово – магическо послание. Песните представят богата палитра от пожелания за благополучие на стопанина на дома, респективно семейството, очертава се позитивен модел на общуване, в което участниците спазват норми на поведение, зададено от специфичната празнична обредност. Най-открояващи са маркерите на социалната символика в обръщенията, (господине, домакине, малка моме, дете). По своята същност обръщението задава емпатийната рамка на общуването. Освен контактната функция обръщението въвежда в стереотипна ситуация с предопределена модалност, представя вежливостта като присъща функция на установяване и поддържане на контакт в съответствие със статусно-ролевите взаимоотношения [Лийч 1983]. Учтивостта като изява на принципите на вежливост е важно свързващо звено между смисъла на речевото действие и неговото въздействие.

Ситуациите на общуване във фолклорната обредност се отличават както с ясно очертани ролеви функции на участниците, така и с договорено сътрудничество при речевите изяви. В този смисъл обредните песни илюстрират ефективен модел на реализация на т.нар. от П. Грайс „принцип на кооперация (сътрудничество)“, според който комуникативният принос на всеки участник в определена стъпка от диалога трябва да бъде такъв, какъвто го изисква съвместно приетата цел (посока) на този диалог [Грайс 1985]. Всеки участник има ясно очертани параметри на своята роля със съответстващи речеви изяви, които съдържат конкретизирани и йерархизирани етикетни формули за поздравления и благопожелания (Колко звезди по небето, толко здраве в тая къща / Колко зрънца у него-толкоз здраве,чест и спор в тая къща /толкоз здраве на таз къща - спор, берекет!/ Да й наздраве във тоз дом,на имане на стопанин / Колко билки, толку здравки,да е дете млогу живо/ Кои ръце са го сели,да са велики и честити) [Арнаудов 1976]. Според Грайс принципът на сътрудничество е повече свързан с начина на изразяване [Грайс 1985], отколкото със самите излагани факти, което явно се изявява директно при обредното общуване. Така се формира модел за усвояване не само на етикетни форми при общуване в аналогична актуална ритуална комуникативна ситуация, но и имплицитно се внушава речево поведение на толерантност. В този случай на празничност на общуването илокуционната цел съвпада със социалната, отнася се до поздравяване, благопожелания, честитене и така се предопределя и се изисква учтивост на общуването. Разбира се, така предложени, максимите на кооперация очертават идеалните рамки на комуникативната ситуация, такива каквито се срещат във фолклорните ритуали.

Важен етап в процеса на изграждане на комуникативна компетентност според Р. Хъдсън са наборите от схеми (абстрактни структури) за поведение в определена ситуация, чрез които се оползотворява опитът и поведението на личността. На човек с конкретна схема за конкретен проблем, ще се окаже по-лесно да го разреши, отколкото на този, който тепърва ще си изработва схема [Хъдсън 1995]. В този смисъл изучаването на фолклорните обреди създава възможност за запознаване със схеми на типово ситуационно общуване, съобразено с културните традиции на общността, чието познаване предпоставя формирането на социокултурния аспект на комуникативната кометентност. Общокултурните норми на лингвокултурната общност отразяват правилата на етикета, обуславят тяхното спазване. Като важно условие за високо развитие на социолингвистичната компетентност на обучаваните А. Петров определя наличието на социалнозначими (преди всичко престижни) модели на общуване и свързаните с тях правила и конвенции, които са обект на изучаване в учебното съдържани по български език [Петров 2000]. В този смисъл фолклорните празнични ритуали представят образци, чието изучаване приобщава към културната традиция на общността. Интелектуалната и комуникативноречева ориентация на учениците относно социално приемливите модели на поведение в ситуации на празнично ритуално общуване може да се формират при прилагане на имитационно-моделираща игра в процеса на обучение (например при възпроизвеждане по роли на коледуването). Играта представя перспективи за формиране на самостоятелно мислене, личностни качества, проява на лидерски способности, усъвършенстване на комуникативните умения. При игровото общуване се създават условия за усвояване характерните особености на различни социални роли. Динамиката на ролевата дейност е свързана с комуникативната компетенция, тъй като се отчитат очакванията на другия участник, а те са социално обусловени от културните традиции. Така се изгражда представа за поведение в конкретна ситуация, съобразно действащите в общуването речеви стереотипи, въз основа на които се извършват индивидуални интерпретации.

Според Г.Иванова включването на имитационно-моделиращи игри в образователната практика се основава на възможността да се пресъздават определени ситуации от действителността посредством подбрана и опредметена информация. Възможността да се интерпретират многообразни ситуации стимулира да се търси адекватност при решаване на разнообразни проблеми. Благоприятната ситуация за свободно изразяване разкрива истинските поведенчески реакции на участниците. В играта положителната атмосфера се създава и от факта, че има свободна проява на характерови особености, които в друга ситуация могат да бъдат санкционирани [Иванова 2004]. Имитационните ролеви методи и техники организират съвместната дейност на ученици и учители при преподаване и усвояване на знания за формиране на осъзнато речепродуктивно поведение.

Развиването на комуникативната компетентност, респективно и на социокултурната се основава на активно участие в учебния процес. Обучението по български език в училище (ОБЕ) е насочено към създаване на умения за успешно участие в конвенционалните актове на речево общуване. Основната цел на ОБЕ е учениците да овладяват лингвистична и комуникативно-речева обща култура, която да отговаря на нуждите на обществото и на отделната личност на определен етап от развитието [Димчев 1998]. Запознаването с фолклорния празничен календар, обхващащ основни празници и свързаните с тях обреди, преосмисля ритуалната функция на художественото слово. Така идеята за изучаване на Коледуване чрез имитационно–моделираща игра осъществява културния мост на претворяване на традицията в съвременността

Литература

  1. Арнаудов 1996: Арнаудов, Михаил. Очерци по български фолклор. Т ІІ, София.
  2. Арнаудов 1976: Арнаудов, Михаил. Вековно наследство: Българско народно поетическо творчество. Отбор и характеристика от проф. М. Арнаудов. Т.. София.
  3. Грайс 1985: Грайс, Г. П. . Логика и речевое общение.- Новое в зарубежной лингвистике т. 16, Москва.
  4. Димчев 1998: Димчев, Кирил. Обучението по български език като система.София.
  5. Иванова 2004: Иванова, Галена. Педагогически технологии в играта, Пловдив
  6. Калоянов 1992: Калоянов, Анчо.Славите ли Млада бога? Съст., ком. и бел.: Анчо Калоянов. Велико Търново.
  7. Кирова 2001: Кирова, Людмила. Обучение според принципите напостмоделното мислене. Електронно списание Liter Net, 24.07.2001, №7 (20).
  8. Лийч 1983: Leech, G. N. Principles of Pragmatics. London, New York.
  9. Петров 2000: Петров, Ангел. Дискурсният анализ в обучението по български език 5. – 8. клас.- София.
  10. 1995:Хъдсън, Ричард. Социолингвистика. София.

Пенчо Пенчев Пикс Дизайн ООД