Статии Красимира Танева

Интерактивни техники в обучението по литература – възможности за приложение

Настоящото изложение има за цел да предложи вариант за интегриране на интерактивните техники student teaching и работа по групи в урок по литература, свързан с празника Еньовден, при възприемането на фолклорен празничен календар в 5 клас. В доклада на ЮНЕСКО за образованието през 21. век „Способността за учене. Нашето вродено богатство“ са очертани перспективи за развитие на образованието в глобален мащаб и интелектуалните предизвикателства пред преподавателя от 21. век, който е провокиран да търси и използва в ежедневната си практика адекватни за новата образователна реалност дидактически концепции, подходи, методи и форми, за да може ученикът да бъде активен субект в учебния процес.

В своето изследване „Интерактивни методи на обучение“ Иван Иванов анализира задълбочено предимствата на интерактивното обучение и предлага различни варианти за приложението му. В настоящия урок сме използвани две интерактивни техники.

1. Ученикът като учител (student teaching). Ученикът временно замества преподавателя в рамките на часа и има водеща роля в предаване на учебното съдържание. Предварително е посочен източникът на информацията, който трябва да се използва и анализира. При прилагането на този вариант на интерактивен режим у петокласника се формират интелектуални, речево-комуникативни умения, личностни качества като отговорност, самоувереност и самочувствие, предоставя се възможност за изява пред аудитория, което предполага адекватен модел на поведение в конкретната ситуация.

2. Съвместно (кооперативно) обучение . При този вариант на интерактивен режим класът е разделен на отделни групи и е поставена конкретна задача. За нейното успешно изпълнение се разчита на личната отговорност на всеки участник в групата, на взаимодействие и сътрудничество между участниците, на симпатия, игнориране на конкуренцията, за да се постигне целта.

Еньовден - празник на лечебната сила на билките, на здравето и плодородието

    1. Цели:

    Посредством предложения методически вариант учениците могат да:

  1. 1.1. Осмислят Еньовден в празничната календарна система и съпътстващите го обредни практики.
  2. 1.2. Осмислят ролята на участниците в празника и техните конкретни действия.
  3. 1.3. Осмислят ролята на словото в празника.
    2. Вид на урока – за нови знания
    3. Методи – историко-типологичен, метод на интерпретацията, интерактивен
    4. Дидактическа форма и интерактивни техники – беседа, работа по групи, student teaching
    5. Методически насоки за провеждане на урока

    Празникът Енювден в календара на българина се свързва с началото на климатични, селскостопански промени. Сложната и богата обредност e резултат от древни соларни култове, свързани с астрономическото явление лятно слънцестоене – светлина, енергия, мощ. Според Томислав Дяков в подобни преломни моменти от календара „главната цел на обредите е съхраняването на живота, продължаването на жизнените цикли е немислимо без плодородието. Тази цел се постига с ритуално действие на различните типове магии“ [2, с. 90]. В този смислов контекст авторът определя – събирането на билки, изработването на венец, през който се преминава за здраве, Енюва буля за действия с апотропеен или продуциращ характер. В рамките на този урок е предвидена учебна ситуация, чрез която учениците ще имат възможност да осмислят словото като атрибут на празничността. Според Михаил Арнаудов уникалността на еньовските припевки е в „сентенционната им дикция, в картинните именувания на нещата, като картината се избира или по аналогия, или друга някоя асоциация, подсказвайки образната мисъл“ [1, с.327].

    6. Ход на урока
  1. 6.1. Начална учебна ситуация
    1. 6.1.1. Актуализиране на знанията на учениците за календарната организираност на българите според движението на слънцето; слънцето като символ на живот.
  2. 6.2. Мотивиране на темата
    1. Почитта към природата, към билките, които осигуряват дълголетие, сила.
    2. Празник на слънцето и здравето.
  3. 6.3. Учебни ситуации за разгръщане на темата

    Смислово ядро 1. Еньовден – мистичният празник в календара на българина.

      В тази учебна ситуация използваме интерактивната техника student teaching. Изложение от страна на ученика е със следните смислови акценти:
    1. Връзката между деня на лятното слъцестоене и празника на билките – растения, които са съхранили енергията и мощта на слънцето в най-дългия му ден;
    2. Календарният празник в контекста на християнската религиозна традиция;
    3. Митологичната основа на празника и отделни обредни практики; легенда за обреда Еньова буля (като източник на информация е използван текст от книгата на Николай Ников „Празниците на българите с легенди и предания“).
    4. Старите хора разправят, че някога много, много отдавана в едно село двама луди-млади, Еньо и Стана, много се искали. Ката ден мислите на единия били при другия, а хлябът им не се услаждал, ако не успеят да се видят поне отдалеко. Но бащата на момичето друго бил решил и сгодил Стана на друго село. Вдигнали тежка сватба, сватове дошли Стана да вземат. Тръгнала девойката, че сватба се назад не връща, а когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Поболял се любимият й Еньо от мъка. Лежал е цели девет години, девет постелки изгнили под него. През това време капка дъжд в селото не капнала. Реката пресъхнала и станал мор по хората и добитъка. На десетата година Еньовата сестрица взела от тъкачния стан кросното, поставила на кръст точилката и с детски повес ги обвила. После го облякла с женски дрехи, с бяло го пребулила и отишла при Еньо. „Стани, Еньо, стани братко, рекла му тя, да видиш твоята Стана е дошла, булка да ти стане...“ Широко отворил очи клетият момък, усмивка грейнала на измъченото му лице, поизправил се с протегнати ръце и отведнъж издъхнал. Духнали силни ветрове, рукнали буйни дъждове. Раззеленили се нивята, заблеяли стадата, а момите песен запели за любов и севда. Та оттогава останал обичай на Еньвден момите „булка” да правят и песни да пеят за венчило и голям берекет. После „напяват” пръстените, за да видят какъв момък ще ги залюби, а свирните и хората в този ден нямат край.(Ников 2003: 62 – 63)

    Смислово ядро 2. Работа с текста „Еньо Бильобер“ от Георги Марковски

    Чрез избраният от нас текст учениците могат да възприемат и осмислят: предпазващия и продуциращ характер на еньовските обичаи и обреда Еньова буля; булята като медиатор в обреда Еньова буля; празникът като проекция на народния мироглед на българина.

      На учениците са поставени следните въпроси:
    1. Кои народните вярвания, свързани с Еньовден разкрива авторът?
    2. Как е представено изгряването на слънцето и какви внушения се постигат чрез това описание ?
    3. Защо билките имат лечебна сила, когато са набрани точно на Еньовден? Потърсете доказателства в текста за връзката между слънцето и лечебната сила на билките.
    4. Какво трябва задължително да извършат младите девойки в навечерието на празника?
    5. Кои ритуални действия се изпълняват по време на обреда Еньова буля и защо са задължителни те?
    6. С коя част от живота на младите девойки е свързан обичаят припяване на китките?

    Еньо Бильобер

    Седмица време подир смъртта на дядо, седмица време преди края на юни ей го зададе се Еньо Бильобер. Така е то: един си отива, други пристига, животът не спира. На Еньовден денят е най-дълъг, от утре той започва да малее (да се скъсява), нощта започва да едрее.

    В навечерието на празника момите набраха китки цветя, занесоха ги у чичо Лако Пъдаря, че домът му беше честит. Честита къща е оная, където стопаните са в първо венчило, нямат умрели деца, всички у дома са здрави. Кака Янка – чичо Лаковата щерка, взе медника и отиде на реката за мълчана вода: до реката и назад не се продумва нито дума. Всяка мома привърза пръстена си към китката, пуснаха китките в медника с мълчаната вода, оставиха го да нощува в градинката под открито небе: звездите да види.

    Рано сутринта тръгнахме за билки. То цялото село плъзнало; едни към гората, други в Хайдушко ливада, трети по отсрещните хълмове. И ние към хълмовете плъпнахме.

    – В днешната нощ билките имат най-голяма сила! – рече баба. Изгрее ли слънцето, три пъти се премята, назад към зимата се обръща; дядо Еньо намята кожуха, па тръгва за сняг. Заедно със слънцето и билките се обръщат, силата си губят, дори в тях влизат разни злини. Затуй трябва още по тъмно да се берат. Седемдесет и седем са те, колкото и болестите, за всяка болест и билка си има. Те биват за здраве, за родитба и за магии. Отдавна, още през турско, дете като бях, имахме в Байрактарска махала една бездетна жена, Дойна се казваше. Излезе тя на Еньовден, попита Слънчо не знае ли биле за рожба, набра й слънчо биле за рожба. Дойна пък се зарече, ако щерка добие, Слънчова булка да бъде. То така и стана: роди й се щерка, Марина, на Слънчо отредена. Досвидя се на Дойна, щерка си скри, отгледа я тайно. И ето, заби веднъж клепалото, Дойна на черква отиде. Пък то нямало никаква служба, змеица известяваше, че сина си заженила. През туй време, ей ги момите, при Марина идат, за вода я викат. Грабна медника тя, хайде с момите на кладенеца, а Слънчо гледа отгоре. Позна я той, спусна се, в синьото небе я отнесе...

    Докато се катерехме нагоре по склона, баба хем разправяше, хем се навеждаше билка да откъсне: комуника, тинтява, чемерика. Еньовденските билки се берат на отиване, още по тъмно, никой не бере еньовденски билки на връщане. Отсреща се зададе баба Замфира Знахарката, натоварена с китки, крета приведена над патеричката си.

    – Добро утро! – поздрави ни тя. – Прибирам се аз! Набрах си омайниче, вратика, дилянка, все билки за обич! Пък вие побързайте, ако ще гледате играта на слънцето, току виж сте закъснели!

    Отмина тя надолу към селото, ние нагоре. (…)

    Баба пак се наведе, еньовче да откъсне, аз към върха хукнах: небето взе да просветва, слънцето скоро щеше да изгрее, да го видя как ще се преметне три пъти. Спрях се горе запъхтян, краката ми росни, птичи цвъртеж се сипе от клонака на гората. В сини вир мъжете се къпеха за здраве. Облаците поруменяха, слънчев лъч блесна, та ме заслепи, далече на изток се показа едър диск: медночервен, разжарен, сякаш току-що изваден от огнището на чичо Дико Ковача. Заслоних очи с ръка. Слънчо изскочи иззад хълма, увисна за миг на ръба му, заиздига се нагоре. Нищо не стана: не три пъти, ами дори веднъж не се преметна. Върнах се омърлушен при баба.

    (…) Заспускахме се към селото. А там момите изплели венец, провират се през него, еньовденски песни пеят. Спряхме да ги погледаме. Тъкмо минаха всички под венеца, ето ти я кака Янка, Еньовата булка води: малко момиче, пременено в булчинска премяна, с венец на главата. Тръгнаха из селото, спряха се на кръстопътя при кладенеца, кака Янка попита:

    – Сита ли си?

    Пък Еньовото булче:

    – Сита съм!

    А момите:

    – Чуйте, чуйтеее: сита ще е годинатаааа!

    Разпитаха така за житото, за виното, за всичко; отминаха по улицата; селото все подир тях. Влязохме в дома на чичо Лако Пъдаря. Изнесоха медника с мълчаната вода, завързаха очите на Еньовото булче, запяха:

    – Ой Еньо, Еньо, Еньово булче, сегни , извади сребърен пръстен!

    Бръкна момиченцето, извади китка от медника, пък момите припяват:

    – Коя мома е най-честита: шита риза, недошита, на вратичка закачена!

    – За скорошна женитба е припявката! – поклати глава баба. – Така и с мене, преди години, млада като бях, китката позна, че ще се вземем с дядо ти! То имало да патя, ама нали знаеш, писаното на челото на камък не отива!

    Тъкмо се оженихме...

    Не чух последните й думи, че ето, пак подканиха Еньовото булче китка с пръстен да извади. (Марковски 1987: 57 – 60)

    Смислово ядро 3. Еньовски припевки

      В този етап от хода на урока учениците могат да осмислят многообразието, функционалната обвързаност, тематичната насоченост на припевките в празника; ролята на ключовите думи, както и структурирането на припевките. Те са средство за вербална комуникация в рамките на обреда Енюва буля и същевременно имат конкретна съдържателна насоченост с продуциращ характер – бъдещата социализация на младите девойки чрез сватбата. На учениците са предложени примери , като са им поставени следните въпроси:
    1. Чрез кои ключови думи е загатната бъдещата професия на жениха в припевките?
    2. В кои припевки народният творец е използвал аналогия, за да изгради образа на бъдещия жених?
    3. В кои припевки народният творец е използвал асоциацията, за да разкрие образа на бъдещия жених?
      1. Шита риза недошита, на вратичка отвесена. (скоро оженване)
      2. Шарени торби гости чакат. (тази година женитба)
      3. На стол седи, с перо пише. (учител)
      4. Сребърно тасче по море плава. (богаташ)
      5. Синьо небе, ясни звезди. (хубавец)
      6. Златна тояга из село ходи. (кмет)
      7. Мокри гащи на стената висят. (рибар)
      8. Червено вино,стъклени чаши (кръчмар)

    Смислово ядро 4. Създаване на припевки.

      На учениците е поставена задача да създадат свои припевки. Професията на бъдещия съпруг е предложена от самите тях: адвокат, стоматолог, интериорен дизайнер, архитект, пилот, капитан на кораб, ИТ специалист, финансов консултант, застрахователен агент, пластичен хирург, банкер, фармацевт. Учебната ситуация е организирана в следните етапи:
    1. Създаване на припевки. Учениците са разделени на две групи. Всяка група трябва да състави припевки за шест от предложените професии.
    2. Двама ученици, които не участват в процеса, трябва да отгатнат за кои професии са създадените от съучениците им припевки.
    1. Заключителна ситуация

      Лечебната сила на растенията и билките и съвременната медицина.

Литература

  1. Арнаудов, Михаил. Студии върху български обреди и легенди. София: БАН, 1971
  2. Дяков, Томислав. Народният календар. Празници и вярвания на българите. София: Анубис, 1993
  3. Иванов, Иван. Интерактивни методи на обучение. // Юбилейна научна конференция с международно участие 50 години ДИПКУ – Варна на тема: «Образование и квалификация на педагогическите кадри – развитие и проекции през ХХІ век», 2005.

Пенчо Пенчев Пикс Дизайн ООД